Историята на билярда е дълга и богата. Произхожда от игра на открито, подобна на крокета, която се е играла някъде през 15-ти век в Северна Европа и, вероятно, във Франция. Играта е пренесена на закрито, върху дървена маса, покрита със зелена тъкан, за да имитира тревата, като масата е била обградена по краищата с най- обикновена преграда. Топките са били по-скоро търкаляни, а не удряни, с дървени пръчки, наречени “мейсиз” ( от английски “mace” - боздуган; жезъл). Терминът “билярд” идва от френски, или от думата “billart” – вид дървена пръчка (щека), или от думата "bille"– топка.
В началото играта е играна с две топки на маса с шест дупки, с вратичка, подобна на тази при крокета и отвесна пръчка, използувана за цел (мишена). През 18-ти век вратичката и целта постепенно изчезват, като остават само топките и дупките. Повечето от информацията ни за ранния билярд идва от записаните резултати от играта на членовете на кралското семейство и на благородниците. Играта е била позната като “Благородната игра на билярд” в началото на 19- ти век, но съществуват доказателства, че играта е била играна от хора от всякакви професии от самата й поява. През 1600 г. играта е била достатъчно известна на обществото, за да бъде спомената от Шекспир в “Антоний и Клеопатра”. Седемдесет и пет години по- късно, първата книга за правилата на билярда споменава за Англия, че “има само няколко важни града, в които няма публична маса за билярд”.
Щеката за билярд се появява в края на 17-ти век. Когато топката се намира близо до перилото на масата (заб. от английски “rail” - перило, ограда, парапет) “мейс”-ът е бил много неудобен за използване, поради голямата му глава. В такива случаи играчите обръщали “мейс”-а обратно и използвали дръжката, за да ударят топката. Дръжката била наречена “кю” (queue – опашка, край), откъдето идва и думата “cue” (кю). За дълъг период от време само на мъжете било разрешено да използуват щеката “кю”; жените били задължавани да използуват “мейс”-а, тъй като се предполагало, че има по-голяма вероятност те да скъсат плата с по-острата щека “кю”.
В началото масите имали плоски отвесни стени за перила и тяхна функция била само да предотвратяват падането на топките от масата. Те наподобявали бреговете на река и дори били наричани “banks” (брегове). Играчите открили, че топките могат да отскачат от перилата и започнали нарочно да ги използуват. Ето защо “bank shot” е удар, при който топката се удря така, че да отскочи от борда, като част от целия удар.
Оборудването за билярда се развива много бързо в Англия след 1800 г., най-вече в резултат на Промишлената революция. Кредата започва да се използува за увеличаване на триенето между топката и щеката дори преди щеките да имат накрайници. Коженият накрайник на щеката, с който играчът може да придаде странично въртене на топката, се налага изцяло през 1823 г. Посетители от Англия показали на американците как да използуват въртенето на топката (spin), което обяснява защо се нарича “английски” в САЩ и никъде другаде. (Самите англичани го наричат “side” – сайд – страничен удар.) Щеката от две части се появява през 1829 г. Аспидът става популярен като материал за плотовете на масите около 1835 г. Гудиър открива вулканизацията на каучука през 1839 г. и от 1845 г. той започва да се използува за бордове. Около 1850 г. масата за билярд е еволюирала съществено почти до съвременната си форма.
Преобладаващата игра на билярд в Англия от около 1770 год. до 1920 год. е Английският билярд, който се играе с три топки и шест джоба на голяма правоъгълна маса. Съотношение 2:1 между дължината и широчината става стандартно през 18- ти век. Преди това не е имало фиксирани размери на масата. Традицията на Английския билярд е пренесена в наши дни най- вече в играта на снукър /сложна и колоритна игра, комбинираща нападателни и отбранителни аспекти, която се играе със същото оборудване както Английския билярд, но с 22 топки, вместо 3/. Английският апетит за снукър може да се сравни само с американската страст към бейзбола. Състезания по снукър се провеждат ежедневно в Англия.
Снукърът е разновидност на билярда, популярна във Великобритания и някои части на Азия. Играе се на маса с размери 12 на 6 фута (приблизително 366 см на 183 см). Масата има шест джоба - по един във всеки ъгъл и още два по средата на дългите страни. Играе се с помощта на щека, една бяла топка бияч (т.нар. "кю-бол"), 15 червени и 6 цветни топки (жълта, зелена, кафява, синя, розова и черна). Всяка топка носи различен брой точки: червените носят по 1 точка, а цветните — от 2 до 7 (жълта - 2, зелена - 3, кафява - 4, синя - 5, розова - 6 и черна - 7). Топките се вкарват в джобовете с помощта на топката бияч в последователност червена - цветна. Всяка цветна има свое място на масата и след като бъде вкарана, се връща на първоначалната си позиция. Червените не се връщат, след като бъдат вкарани. Когато вече няма червени топки на масата, цветните трябва да се вкарат във възходящ ред на точките, които носят (от жълта до черна). Целта на двамата играчи е да направят по-голям сбор точки от този на противника си. Максималният брой точки, който може да се достигне само от вкараните точки (без фалове) в един фрейм е 147 и се получава при комбинирането на всички червени с черната топка.
